Мило благодарствено писмо изпрати Мария Томова от Сливен

Изключително мило писмо, изпратено по пощата от Мария Томова от град Сливен, пристигна В МБАЛ-Пазарджик. 84-годишната бивша учителка се оказва пациент на няколко отделения, след като е била блъсната от лека кола на пешеходна пътека. Думите на благодарност са към лекарите от Хирургично отделение , Ортопедично отделение, Кардиология, Образна диагностика, Отделението по физикална и рехабилитационна медицина и всички медицински сестри, които са я обгрижвали.

„Това писмо посвещавам на лекарите от Хирургично отделение на МБАЛ-Пазарджик – д-р Стоилов, д-р Вълева, д-р Божилов, ортопеда д-р Маринков, кардиолога д-р Ангелова, рентгенолога, рехабилитатора, медсестрите, които ме обгрижваха денонощно. Всички Вие заслужавате думи на уважение, на благодарност, на признателност и преклонение пред Вашия висок професионализъм и отговорност към съдбата на нас – пострадалите хора! Вие ме върнахте към живота, а бях жестоко блъсната от лека кола на пешеходна пътека – на 20 март 2025 г. Оказах се за секунди със счупен таз и охлузена дясна ръка (счупен палец). Аз – 84-годишната възрастна жена, бивша учителка, майка, баба и прабаба – Мария Томова от гр. Сливен.
За Доброто, което срещнах във Вашата болница в Пазарджик, трябва да се говори и пише, да се разказва винаги с дълбока, сърдечна благодарност, да се помни и да не се забравя! Не мога да забравя болничното легло на петия етаж с декубитален дюшек, който облекчаваше болките и можех да спя, младото момиче – рехабилитатор – сутрин пристигаше с усмивка и раздвижваше ръцете и краката. Няма да забравя и деня 13-ти май, когато д-р Маринков – след процедурите: рентген, кардиолог – извади железните игли от китката на дясната ми ръка. Паметта при нас, възрастните, често е нестабилна и забравяме, че Злото (скрито) ни дебне... Малко невнимание – и после... ох, боли! За радост, аз оживях – и както е казал поетът: „Но да си жив, макар и стар, си е направо Божи дар!“
Пиша това писмо с дясната нова ръка!
Пожелавам на всички Ви здраве и успешно лято!„, споделя с признателност 84-годишната Мария Томова от град Сливен.