Д-р Стефанка Кисова: По-трудно е да извадиш пациента от комфортната му зона, отколкото да поставиш диагноза

Д-р Стефанка Кисова-Аргирова е възпитаник на Езикова гимназия „Бертолт Брехт“ в Пазарджик. През 2017 г. се дипломира като лекар в Медицински университет – Пловдив. Професионалният ѝ път в здравеопазването започва през ноември същата година, когато постъпва като лекар-специализант в Първо вътрешно отделение на МБАЛ – Пазарджик. От март 2019 г. е редовен докторант към МУ – Пловдив. През декември 2024 г. придобива специалност „Ендокринология и болести на обмяната“, а през октомври 2025 г. защитава образователната и научна степен „доктор“.

Д-р Кисова е автор и съавтор на научни публикации в списание „Ендокринология“, Folia medica и БАН, и участва в авторския колектив на изданието „Коморбидности при сърдечно-съдови заболявания“ . Носител е на стипендия от фондация „Млади медици за България“ и е отличена като най-активен медик в здравната платформа CredoWeb. Член е на редица професионални организации, сред които Българското дружество по ендокринология, BASORD, ESE и Българското дружество по хранене и диететика. Притежава допълнителни квалификации в областта на ехографията на шийна област, клиничната хомеопатия и спешната медицина.

В продължение на 18 години се занимава с народни танци и е била част от фолклорния ансамбъл „Медик“ към МУ – Пловдив. Извън професионалните си ангажименти д-р Стефанка Кисова е майка на две момиченца и съпруга на кардиолога д-р Кристиан Аргиров. Стреми се да намира баланс във всичко, макар да признава, че невинаги успява.

- Какво Ви насочи към медицината? Имаше ли конкретен момент или човек, заради когото направихте този избор?

Д-р С. Кисова: Отговорът е доста изтъркан – детска мечта. Всъщност това, което запали тази искрица в мен, сега звучи доста забавно – сериалът „Доктор Куин – лечителката“. С братовчедките ми го гледахме и аз все казвах на бабите ни, че ще ги лекувам и така те ще доживеят да ни видят семейни и с деца. Живот… За жалост, това не се случи – загубихме ги доста по-рано.

-Как Ви привлече ендокринологията?

Д-р С. Кисова: Близка е до химията някак, а тя е моята първа любов. Ендокринологията я избирах и преизбирах няколко пъти, докато следвах. Първият път беше още втори курс, защото я обвързвах с Храненето и Диететиката, а по това време бяха грабнали интереса ми. Вторият път трябваше окончателно да се решава и избрах логичното пред емоционалното за мен – Неонатологията.

-Кой беше най-важният урок, който получихте в началото на професионалния си път?

Д-р С. Кисова: Най-важният урок за мен беше колко неподготвени излизаме след студентството и че не всичко, което сме прочели в учебниците, се случва по същия начин в практиката. Или, с други думи, че трябва да преминем през всички стъпала с търпение, постоянство и сериозно четене.

-Какво Ви мотивира да продължавате да се развивате и да надграждате знанията си?

Д-р С. Кисова: Пациентите и семейството ми. Те са моята най-голяма мотивация. Искам винаги да давам най-доброто от себе си и да помагам по възможно най-добрия начин.

-Какво е най-голямото предизвикателство в работата на ендокринолога?

Д-р С. Кисова: Най-голямото предизвикателство е да успеем да убедим пациентите, че промяната започва с малки стъпки и изисква усилия и от тяхна страна. Не можем да очакваме кръвната ни захар да бъде в норма без да се съобразяваме с необходимите ограничения. Лечението е съвместен процес, който изисква усилия и от двете страни. Не може и не бива да разчитаме единствено на медикаментите.

-Ендокринните заболявания често се развиват постепенно и остават незабелязани дълго време. Кои са сигналите на организма, които не бива да пренебрегваме?

Д-р С. Кисова: Има симптоми, които са по-алармиращи и сериозни от други. Например липсата на менструация при младо момиче или загубата на тегло при дете, без да има промяна в хранителния режим. Други признаци обаче, като хроничната умора, замъгленото зрение и честото уриниране през нощта, понякога остават пренебрегвани дълго време.

-Диабетът е едно от най-разпространените социално значими заболявания. Можем ли да говорим за епидемия от диабет в съвременното общество?

Д-р С. Кисова: За жалост – да, можем. Над половин милиард възрастни са със заболяването по данни на Международната диабетна федерация или това е 1 от 9. Прогнозните числа са още по – стресиращи, но всичко си има много просто обяснение – съвременният начин на живот. Дистресът и некачествената храна в големи количества.

-Все по-често се говори за инсулинова резистентност. Какво всъщност представлява тя и кога е необходимо да потърсим специалист?

Д-р С. Кисова: Аз винаги подчертавам на пациентите, че инсулиновата резистентност не е тежко заболяване, а състояние и че в известна степен се превърна в модерна диагноза. Всъщност в повечето случаи можем да я заподозрем дори само при преглед. Това е състояние, при което клетките намаляват чувствителността си към инсулина и организмът започва да произвежда по-големи количества от него, за да компенсира. Най-често се свързва с наднорменото тегло. Трябва да потърсим помощ, когато осъзнаем, че имаме този проблем и се нуждаем от насоки как да се справим с него.

-Каква е връзката между наднорменото тегло, храненето и хормоналния баланс?

Д-р С. Кисова: Връзката е двупосочна - храненето влияе върху теглото и обмяната на веществата, а хормоните регулират апетита, усещането за ситост и начина, по който организмът използва и съхранява енергия. Мастната тъкан не е само запас от енергия — тя е метаболитно активна тъкан, която участва в регулацията на различни процеси. Когато е в излишък, може да повлияе на хормоналното равновесие.

-Стресът и забързаният начин на живот доколко влияят върху ендокринното здраве?

Д-р С. Кисова: Стресът е полезен за човека. Именно той ни движи напред и е стимул за развитие. Дистресът обаче, както и вечното бързане, изтощават организма. В резултат на това той започва да реагира по различни начини, които могат да доведат до здравословни проблеми - като захарен диабет, автоимунен тиреоидит, нарушения или липса на менструация при жените. Безспорно стресът и забързаният начин на живот се отразяват на здравето ни.

-Забелязвате ли промяна във възрастта на пациентите с ендокринни заболявания? Срещат ли се все по-често такива проблеми при младите хора?

Д-р С. Кисова: Статистиката е тревожна. Отдавна се говори и вече е добре известно, че захарен диабет тип 2 се среща и при деца. Нещо, което преди беше изключение, днес се наблюдава все по-често. И отново в основата на проблема стои начинът на живот.

-Колко важна е профилактиката и кои изследвания е добре да правим, дори когато нямаме оплаквания?

Д-р С. Кисова: Профилактиката е от първостепенно значение, но за съжаление, не сме свикнали да ѝ отделяме достатъчно внимание. Често пренебрегваме собственото си здраве до момента, в който проблемите вече са станали твърде сериозни. От ендокринологична гледна точка бих препоръчала поне веднъж годишно да изследваме кръвната си захар и нивото на ТСХ (тиреостимулиращ хормон).

-Какво е най-важно за изграждането на доверие между лекар и пациент?

Д-р С. Кисова: На първо място – човешкото отношение. Доверието някак се усеща, то не може да се изгради по определено правило.

-Eндокринните заболявания често изискват дългосрочно лечение и промяна в начина на живот. Как успявате да мотивирате пациентите си?

Д-р С. Кисова: Трудно. Най-важното е самият човек да има желание за промяна. Аз лично обичам да давам примери и да онагледявам това, което обяснявам, за да не останат думите ми просто теория, а пациентът да разбере какво и защо трябва да промени.

-Кое е по-трудно – да поставиш правилната диагноза или да убедиш пациента да промени навиците си?

Д-р С. Кисова: По-трудно е да поставиш пациента извън комфортната му зона (особено когато не е готов да положи усилия, а разчита на „магическото“ хапче). Диагностицирането става лесно с натрупването на стаж и много четене. И все има какво ново да се научи.

-Има ли случай от практиката Ви, който е оставил своя отпечатък ?

Д-р С. Кисова: Винаги ще помня първия си починал пациент; пациентът, който по учебник не би трябвало да е жив; COVID пандемията и цялата мъка, която преживяхме през това време; двама млади пациенти с редки синдроми. Някои хора просто те докосват по един по-особен начин.

-Каква сте извън болницата ?

Д-р С. Кисова: Майка на две красиви момиченца, домакиня, съпруга и дъщеря.

-Успявате ли да оставите професионалните тревоги зад вратата на болницата? Какво Ви помага да се разтоварите след напрегнат работен ден?

Д-р С. Кисова: Не успявам. Нося си товара вкъщи през повечето време, но работя по въпроса. Хубавото е, че съпругът ми също е лекар и винаги разговаряме и обсъждаме случаи. Това много ми помага. Той е по-спокойният от двама ни, по-малко емоционалният. Различията в начина ни на мислене винаги ми дават друга гледна точка и ми помагат, когато се колебая.

-Имате ли занимание, за което невинаги Ви остава достатъчно време?

Д-р С. Кисова: Кангото ми действа като почивка – там презареждам. Физическото натоварване ми помага да преодолея психическото и емоционалното напрежение.

-Има ли човек, който е бил Ваш пример и вдъхновение в живота и професията?

Д-р С. Кисова: Майка ми – най-големият ми критик, но и човекът, на когото дължа всичко постигнато и всичко, което планирам. Най-голямата ми опора, макар че много пъти точно пред нея показвам най-лошата си страна.

В професионален план – много от преподавателите са ме вдъхновявали още от училище до университета. От учителката ми по химия до асистентите по биохимия, педиатрия, акушерство и гинекология и ендокринология. Винаги се старая да попия по нещо от добрия за мен пример, да подобря някое свое качество или умение или просто да погледна даден казус от различна гледна точка.

-Какво все още искате да постигнете – професионално и лично?

Д-р С. Кисова: Доста неща, за които 24 часа в денонощието все не стигат. Иска ми се да запиша още една специалност, но в личен план трудно жонглирам с ангажиментите си като майка на две деца. Искам да науча и още един език – бях го планирала по време на майчинството, но не ми се получи.

Иначе в личен план – вече имаме котка, така че засега мечтата ми за три деца е на пауза.

- Вашата рецепта за добро здраве?

Д-р С. Кисова: Баланс. Умереност във всичко – в работата, физическото натоварване и храненето. И щастие. Доброто настроение, смехът и радостта от малките неща правят ежедневието ни по-леко и по-хубаво.