Началникът на Неонатологично отделение на МБАЛ-Пазарджик д-р Здравка Пиронова e един от отличените лекари от годишните награди „Лекар на годината 2025“ и получи наградата на РК на БЛС-Пазарджик за “Дългогодишна дейност в областта на медицината и активен принос в развитието на специалност“.
Д-р Пиронова завършва Медицина във ВМИ- Пловдив преди 30 години. Има две специалности- Детски болести и Неонатология. От 1996 г. до 2000 г. работи като участъков педиатър. През следващите 6 години е общопрактикуващ лекар. След това е работила като специалист по детски болести и неонатология в различни болници. От 2018 г. е началник на Неонаталогично отделение в МБАЛ- Пазарджик.
Д-р Здравка Пиронова се грижи всеотдайно за най-малките новородени, които постъпват в Неонатологично отделение, спасявала е живота на много малки бебета и рискови деца и е до тях в най-критичните моменти.Тя помага да оцелее и на най-малкото бебе, родено в болницата, което тежи едва 600 гр. То беше изписано в началото на месец февруари след четиримесечно лечение в Неонатологично отделение.

-Детската Ви мечта ли беше да станете лекар?

Д-р З. Пиронова: Да, да бъда лекар е наистина детската ми мечта. Не помня, кога точно съм го решила, но баща ми, светла му памет, беше медицински фелдшер и в къщи се обсъждаха проблеми, свързани със здравето на хората. Аз завърших Математическата гимназия в Пазарджик със сребърен медал, но математиката не беше моята страст- обичах литературата и историята. Тогава, някъде там, реших, че ще кандидатствам Медицина, въпреки че биологията и химията ми бяха доста скучни.

-Кога осъзнахте, че искате да учите медицина?

Д-р З. Пиронова: Когато ме приеха да уча медицина, бях много щастлива, и най-вече, когато започнахме да изучаваме клиничните дисциплини със съответната практика. 

-Спомняте ли си първите си дни като млад лекар – какво Ви впечатли и какви трудности срещнахте?

Д-р З. Пиронова: Да, спомням си, аз бях назначена като училищен лекар в Спортното училище, след това работех като участъков педиатър в Детско поликлинично отделение. Това, което си спомням от онези години, е, че ми беше много трудно, и с помощта на колегите се изградих като лекар.

-Имахте ли преподавател или момент, който Ви вдъхнови особено да се насочите към детските специалности?

Д-р З. Пиронова:  Аз искам да кажа едно голямо „Благодаря“ на всички мои учители, колеги и на семейството ми, защото всеки от тях ми е помагал и ми е давал нужната увереност да работя и да се усъвършенствам в изграждането ми като лекар. 

-Кое е най-голямото предизвикателство в работата с новородени?

Д-р З. Пиронова:  Да си неонатолог е голяма тръпка, голямо предизвикателство. Освен че са нужни много знания и умения, е нужна и много любов- любов към живота, любов към децата. В Медицината, когато колегите говорят за интуиция, не осъзнаваме, че това не е нещо вродено, а е опит, а опитът идва с много, много работа и знания. 

-Какво изисква от един лекар да бъде добър неонатолог – знания, търпение, интуиция, сърце?

Д-р З. Пиронова: Аз съм спасила и надявам се да спасявам много бебенца, но тук с най-голяма сила е Екипът. Екипът  е най-важното в интензивната работа- това е задължително условие за успех, за спасяване на човешки живот. И повярвайте ми, това се изгражда с много години труд, доверие и любов. Аз смея да твърдя, че работя с едни прекрасни колеги- лекари, акушерки, медицински сестри и санитарки. И знам, че когато има тежки случай, ще се справим. Благодаря на всички тях, че сме заедно и си вярваме.

-Вие сте спасили живота на десетки недоносени и рискови новородени. Има ли случай, който никога няма да забравите?

Д-р З. Пиронова: Ние сме спасявали много деца и ги помним, но аз имам избирателна памет за всички бебенца, на които не сме успели да помогнем и сме ги загубили, и това ми тежи. Винаги се питам: Какво още можехме да направим? Това е най-трудният въпрос. 

-През тази година имахте новородено с тегло едва 600 грама – как се спасява едно толкова малко човече и какво е чувството  да видите такова дете да се прибира у дома?

Д-р З. Пиронова: Да, в отделението успяхме да спасим бебенце с тегло -600 грама, но не това е важно в този случай. Водещото е не само да спасим това бебенце, а то след това да бъде с нормално нервно-психическо развитие. Когато имаш необходимите знания, апаратура, медикаменти и добър Екип, това се случва.

-Има ли случай, който Ви е променил като човек или Ви е накарал да гледате на живота по различен начин?

Д-р З. Пиронова: Всеки случай е значим за нас, защото, както казваше един мой асистент по педиатрия: „Болестите, книжки не четат“. Искам да кажа, че всеки случай е уникален сам за себе си. Ние сме на изпит всеки ден и се учим от успехите и грешките си. Неонатологията е една от най-бързо развиващите се дисциплини, и за едно добро неонатологично отделение, са нужни и много средства. 

-Според Вас кое е най-важното, което родителите трябва да знаят, когато се сблъскат с преждевременно раждане?

Д-р З. Пиронова: Родителите са много важна част и ние често ги включваме в нашия екип. Благодаря на всички родители, които са ни повярвали и заедно сме извървели пътя за спасяване на децата им. Когато се роди недоносено бебенце, това е събитие, което променя живота на семейството. Повярвайте ми, никой не е готов за това- всеки очаква здраво, розово и прекрасно бебче, и дано това да се случва по-често, но понякога, дори в голям процент, се ражда недоносено детенце. Причините за преждевременно раждане са много и са свързани с възрастта на майката, здравословното ѝ състояние, начина ѝ на живот и още много неща. Искам да уверя всички родители, че когато се грижим за техните деца и ги спасяваме, го правим с цялата отговорност и всеотдайност. И тяхното доверие и подкрепа са много важни за нас в този момент.

-Какво Ви дава сили в тежките дежурства и трудни случаи?

Д-р З. Пиронова: Най- хубавото нещо е, когато се срещам с децата, които сме спасили- чувството е прекрасно и ми дава сила да продължа, защото наистина  има смисъл от тежките дежурства и трудните часове и дни. Всяка година вече е традиция - ние празнуваме 17 ноември – Световен ден на недоносените деца. Това е голямо събитие за целия екип. Тогава при нас, вече ходейки  и тичайки, идват нашите малки герои. И сме много щастливи, доволни и горди, разбира се. 

-Успявате ли да намирате баланс между професията и личното време?

Д-р З. Пиронова: Едно от много трудните неща е балансът, особено когато си лекар- а именно балансът между работата и живота извън работата. Медицината е тежка професия и всеки, който иска да тръгне по този път, трябва да е наясно, че не можеш да оставиш всичко в болницата, и това, че си съблякъл медицинския екип, не означава, че си оставил и мислите си. Не става така- често се прибираш и продължаваш да мислиш за трудния казус. Аз не винаги успявам да постигна баланс, опитвам, но е много трудно. 

-Каква е д-р Пиронова извън работата?

Д-р З. Пиронова: Извън работата д-р Пиронова е домакиня, съпруга и майка на едно прекрасно момиче, и благодаря на Господ Бог, че заедно със съпруга ми ни е дарил точно тази дъщеря.

-За какво искате да имате повече време?

Д-р З. Пиронова: Обичам да пътувам, но най-добре си почивам близо до земята- сред природата и цветята. Това ме зарежда. 

-Какво бихте искали младите лекари да знаят, когато избират пътя на медицината и има ли интерес към Вашите специалности?

Д-р З. Пиронова:  Бих казала на младите колеги, че няма по-велико нещо от появата на новия живот. И ако си дори малка част от това, е голямо щастие и  предизвикателство. Очакваме Ви, млади колеги, за да ви предадем от нашия опит, и ще е огромно удоволствие да бъдете част от нашия екип!

-Как приемате наградата на РК на БЛС–Пазарджик за дългогодишна дейност и принос в развитието на специалността? Какво означава тя за Вас?

Д-р З. Пиронова: Изключителна чест е за мен да получа наградата на РК на БЛС-Пазарджик за дългогодишна дейност и принос в развитието на неонатологията. Тя е голяма гордост, но и голяма отговорност. Зад тази награда стоят моите учители, колеги, и тя е за целия екип на Неонатология към МБАЛ- Пазарджик. 

-Какво искате да си пожелаете?

Д-р З. Пиронова: Пожелавам  си да бъдем здрави-аз и моето семейство!