Д-р Запряна Иванова е посветила целия си съзнателен живот на Неврологията. Родена е в панагюрското село Поибрене преди 74г. Когато е само на три години семейството и се мести в Пазарджик и остава да живее тук. Средното си образование завършва в Първа гимназия в Пазарджик , а висше във Висшия медицински институт в Пловдив. Още като студентка се омъжва за своя колега д-р Мино Иванов, с който живеят заедно в продължение на 54г. Има една дъщеря и една внучка, която носи името на своя дядо. Първото отделение в болницата, в което започва работа преди 50 г., е Отделението по нервни болести. Продължава да работи там и досега. Учи се от добри специалисти и професионалисти и едва на 30г. става и преподавател във Факултета на ВМИ-Пловдив в Пазарджик. Гордее се със своите студенти и се радва на успехите им.


- Какво си спомняте за 15 декември 1971г.?


Д-р Иванова : Започнах работа в Окръжна болница на 15 декември 1971г. Спомням си много добре първия ми работен ден. Очаквах го с голямо вълнение и трепет. В този ден бях изпратена в Неврологичен кабинет в поликлиниката/ сега МЦ“Вива“/. На първата ми пациентка си спомням дори името. Казваше се Надка и беше с невралгия. Разбира се, работех под ръководството на специалист. Това беше д-р Христо Щерев, който е бил и главен лекар на болницата. Когато започнах работа в Неврологично отделение главен лекар беше д-р Станчо Станчев.


-Защо избрахте лекарската професия?
Д-р Иванова: Като ученичка бях в кръжок по биология, а класната ми ръководителка също беше биоложка. Аз обичам хуманитарните науки. Насочих се към медицината и не съм съжалявала за своя избор.


-Какво ви насочи към неврологията?
Д-р Иванова: Към неврологията ме насочиха многото неизвестни. Нервната система е водеща във всичко. Централната нервна система е ръководител на целия организъм. Неврологията беше загадка за мен, която исках да разуча, но все още мога да кажа, че и след 50 години все още се уча. Не може човек всичко да знае.


-Самата вие започвате да преподавате. Какво си спомняте за този период?
Д-р Иванова: Пет години, след като започнах работа в Неврологично отделение придобих и специалност по Нервни болести. Станах майка на дъщеря и след три месеца се явих и на конкурс за асистент към ВМИ-Пловдив. Филиалът в Пазарджик беше разкрит през 1978г., а Окръжна болница стана база за обучение на студенти от горните курсове. Работата ми тогава се промени. Работното ми място остана същото, защото заедно с лечебно-диагностичната дейност започнах да упражнявам и учебна дейност. Имах сили и желание и успявах да съчетавам преподавателската ми работа и тази на невролог. Не ми тежеше. Започнах да работя с млади хора, които бяха много амбициозни и жадни за наука. Водех упражненията по нервни болести на четвърти курс. Когато бях асистент и преподавах това ме задължаваше да уча много, за да им бъда полезна.

dr i studenti
-Кои са вашите ученици, с които се гордеете най-много?


Д-р Иванова: Много колеги, завършвайки се реализираха в различни дисциплини на медицината, но и много от тях станаха и изключително добри невролози, които работят и в момента в Пазарджик. Сред тях са д-р Златарева, д-р Хрисчева, д-р Чилингирова, д-р Митева, д-р Нещерова, д-р Чолакова. Сегашният началник на отделението по нервни болести на МБАЛ-Пазарджик д-р Николай Сотиров също е бил мой студент. Както се казва учениците задминаха учителя си. И аз се гордея с него и с всички студенти, на които съм преподавала и са се реализирали успешно. Голяма част от тях станаха освен добри специалисти, но и лекари на ръководни длъжности, включително настоящият изпълнителен директор на МБАЛ-Пазарджик д-р Красимир Темнилов. Спомням си всички мои студенти, на които съм преподавала.


-Колко години съчетавахте преподавателската дейност и работата като невролог?


Д-р Иванова: В продължение на около 12 години. И не ми натежа едната работа за сметка на другата.


-Ако можеше отново да избирате професия щяхте ли пак да се насочите към медицината и неврологията?


Д-р Иванова: Аз много обичам неврологията. И сега да завършвах медицина пак тази специалност бих избрала. Когато закриха филиала на ВМИ в Пазарджик аз останах да работя в неврологично отделение на Окръжната болница, въпреки че имах предложение да отида в Пловдив. Преподаването ми липсваше след това.


-Кое натежа повече, за да останете в Пазарджик?


Д-р Иванова: Може би любовта към семейството, болницата и град Пазарджик.


-Кои са вашите учители в професията?


Д-р Иванова: Проф. д-р Стоян Байкушев, който беше и декан на ВМИ-Пловдив в Пазарджик. Той беше изключително умен човек. Беше достигнал върховете на лечебната дейност, на диагностичната, преподавателската и организационната дейност. Той беше и художник. Няма да забравя този ден, в който го изпратихме като делегат на Великото народно събрание.


- Кои са най-трудните ви моменти в работата?


Д-р Иванова: Имало е много трудни моменти, които и сега като си спомням кожата ми настръхва, сърцето ми се разтуптява. Никога няма да забравя образите на тези хора. Много ми се иска в болницата да имаме апарат за ядрено-магнитен резонанс, за да може да имаме ранна диагноза на инсултите, които много се увеличават и се подмладяват.

D-R Ivanova
-Спомняте ли си най-благодарния пациент?


Д-р Иванова: Това беше едно 18-годишно момче. По това време беше спортист. Направи менингит във влака и изпадна в безсъзнание. Беше в кома в продължение на 15 дни. И в навечерието на Великден стана чудо. Момчето излезе от комата и се възстанови напълно. Този Митко от Сливен няма да го забравя. Беше ни толкова благодарен, че всеки път като пътуваше до София идваше да ни посети в Неврологично отделение.


-Има ли чудеса, които не може да си обясните, на които сте станали свидетел във вашата работа?
Д-р Иванова: Случаят на Митко е едно от чудесата, на които съм станала свидетел. Някои неща съм забравила, но има и такива, които са оставили отпечатък в съзнанието ми и до ден днешен.


-Продължавате ли да мислите за случаите на ваши пациенти след приключване на работния ден?


Д-р Иванова: Имало е нощи, в които не мога да спя. Мислила съм дали правилно съм поставила диагнозата, правилно ли е лечението, което провеждам. Има и неспасяеми болни, които никога няма да забравя. Не може да не мислиш за своите пациенти.


-Според вас увеличават ли се млади лекари, които искат да специализират неврология?


Д-р Иванова: Това е много трудна дисциплина, но лекарите, които искат да изучават неврологията, се увеличават. Но това е специалност с много специфична терминология. Трябва да си компетентен, да си в крак с времето, да наблюдаваш съвременните постижения на науката и да ги прилагаш на негово величество пациента, за да има полза.


-На тези млади хора, които сега се насочват към медицината какъв съвет бихте дали?


Д-р Иванова: Да четат, да се учат, да са близо до пациентите и да пипат пациентите, а не да ги гледат.


-Има ли заболяване, което би трябвало да ни притеснява повече от коронавируса ?


Д-р Иванова: Доказа се, че 3-5% от коронавирусните инфекции започват с инсулти.
Може би рисковите фактори водят до инсулти. Такива са тютюнопушенето, стреса, хипертонията, диабета. Затова профилактиката на такива заболявания е много важна. Фибринолизата е вече рутинен метод на лечение. За спасяването на болните е важно изследването да се направи в първите 4 часа.


-Как борите стреса и напрежението?


Д-р Иванова: Единият ми начин е с четенето на книги. Последната книга, която прочетох е „Глина „ на Виктория Бешлийска. Още ми е в съзнанието този роман. Също така имам двор, на който садя цветя и зеленчуци и се занимавам с тях. Това ми е за отмора, както и сбирките с приятели. Трудно изживях загубата на моя съпруг, с който бяхме заедно над 50г.


-Кой според вас е най-големия враг на нашето здраве?


Д-р Иванова: Стресът. Аз го поставям на първо място. И негативизма. Ако се отърсим от тях ще сме по-здрави. Трябва да мислим по-позитивно. Да вярваме на себе си. Да вярваме на хората. Макар, че хората са различни. Затова се казва индивид. Всичко е строго индивидуално.


-Каква е вашата рецепта за добро здраве?


Д-р Иванова: Разумен начин на живот. Аз не пуша и не пия. Позитивен човек съм. Виждам в отсрещния човек хубавото, а не лошото. Това може би е полезно и за мен самата.

dr iVANOVA
-Какво искате да си пожелаете?
Д-р Иванова: Обичам неврологията, обичам Неврологично отделение , обичам болницата, обичам пътя, по който вървя, за да дойда на работа. Много си обичам колегите, медицинските сестри и санитарите. И затова в навечерието на Коледните празници искам да пожелая на всички да бъдат здрави. Пожелавам на всички работещи в МБАЛ-Пазарджик да са усмихнати, весели, щастливи и най-вече здрави. На себе си на първо място пожелавам здраве и второ да имам сили да продължавам да помагам на хората.

logo-mbal

 

 

Дарителска  кампания на МБАЛ-Пазарджик

СМЕТКА ЗА ДАРЕНИЯ:

“МБАЛ-ПАЗАРДЖИК“АД

 „Инвестбанк“ АД

IBAN: BG30 IORT 8048 1092 7217 02

BIC: IORTBESF 

Основание за превод: 

1. Дарение

2. Дарение за COVID-19