„Всяка награда е оценка за работата и ме радва. Наградата за принос в борбата с COVID-19 я посветих на всички, които се борят с тази инфекция. Грамотата ще окача в отделението, защото всеки човек има принос и е част от тази награда“, споделя началникът на Инфекциозно отделение на МБАЛ-Пазарджик д-р Мария Пишмишева, която миналата седмица беше отличена с награди от БЛС и РК на БЛС -Пазарджик. Тя лекува болни от коронавирусна инфекция от 20 март. При приемането на първите пациенти д-р Пишмишева заживя в отделението. Признава, че все още се страхува да не се разболее от вируса, но вярва, че един ден ще се върнем към предишния си живот.


-Д-р Пишмишева, след почти осем месеца работа в условията на пандемия, доколко опознахте новия короновирус?


-Трудно ми е да отговоря – със сигурност знаем, че е коварен, че понякога е непредвидим, че убива.


-Учите ли се в движение?


-Да,винаги. Това е нормално. Трупаме познания и опит. Опитваме се да отразяваме всичко, което виждаме. Това ще допринесе за обогатяване на клиничните прояви и опознаването на вируса и въздействието му върху човека.


-Когато приехте първите пациенти с коронавирус през месец март останахте да живеете и работите в Инфекциозно отделение. Как се взима такова решение, когато се изправяш срещу неизвестна болест?


-Нормално е, и то именно, защото не познаваш болестта, не познаваш себе си в такава ситуация, не знаеш как ще се справиш. Всички се страхувахме и още се страхуваме. И това е нормално. Изолацията при болните помогна на всички – първо да знаем, че най-напред трябва да се пазим, да се научим да се пазим, да свикваме с обгрижване на такива болни. Мисля, че от епидемиологична гледна точка това е правилно, но няма достатъчно персонал.


-Кога Ви беше най-трудно?


-Всеки ден. От началото и до момента. И всеки ден е по-труден от предишния.


-Какво Ви дава сили в най-трудните моменти?


-Хората, с които работя. Никой не си тръгна, всички останаха и са и до момента там, в отделението. Другото е вярата, че и това ще мине и животът ще бъде същият, ще се срещаме с близките си без предварително да си мерим температурата, метафорично казано.


-Вашите пациенти казват, че винаги сте на линия и ден и нощ. Как се справяте със собствените си страхове за здравето, за да помагате на другите?


- Благодаря на пациентите за доверието към нас, това значи много за мен. Опитваме се да им помагаме и като лекари, и чисто човешки. COVID-19 е самотно заболяване – болните нямат свиждане, не виждат никого освен нас и то в защитно облекло. Не само аз съм на линия – всеки лекар, медицинска сестра и санитар са на линия. А колкото до страха – понякога трудно се преодолява, но засега всички от екипа ми се справят. Всеки намира своя начин да застане срещу страха си... Аз препрочитам Исабел Алиенде – чувствам се добре в нейния свят.

 

dr pishmisheva


-Достатъчен ли е екипът, с който работите? На много места има недостиг на кадри. Какво е положението в ръководенето от Вас Инфекциозно отделение?


-Тежко е положението и не го казвам, за да се оплаквам, а защото навсякъде е така, а и досега не е имало такава пандемия. Специалността „Инфекциозни болести“ е пренебрегвана. Няма мотив за младите да я работят. Страхувам се да не стане след време така, че да няма инфекционисти. Иначе инфекциозни болести винаги ще има.
И при нас има недостиг на персонал. Нямаме достатъчно хора да осигурим лекар и две сестри през нощта. Нямаме и отделен екип за болни с други инфекциозни болести.


-Какъв според Вас е начина за решаване на този проблем по места?


-Да се включат всички в борбата с болестта.Така ще се разкрият повече легла за лечение на болни, но ще има и персонал. Няма смисъл от легла с болни хора, които няма кой да прегледа и да им каже две думи. Няма смисъл да си в болница, ако няма кой да се грижи за здравето ти. И не трябва да допускаме това – лежащо болни без грижи.


-Натрупаната умора замени ли страха от неизвестното?


-Не, вървят заедно. Понякога умората е с крачка напред, понякога страхът.


-Чакат ли ни още по-тежки месеци и мислите ли, че един ден коронавирусът ще изчезне?


-Вероятно ни чакат тежки месеци, които можем да облекчим с поведението си – да се спазват противоепидемичните правила: да се имунизираме срещу грип, да се спазва дистанция, да се ходи с маски при близко присъствие на други хора, да се ограничат контактите. Трябва да пазим себе си и нашите близки и всеки трябва да пази всеки. За изчезването – не знам – вярвам, че науката ще е по-силна от вируса и ще го постави под контрол.


-Трябва ли да се научим да живеем с този вирус?


-Да, затова са правилата, защото вирусът е тук сега. Така, че вече живеем с него.


- Можем ли да имаме 100% гаранция, че ако спазваме всички мерки, то никога няма да се разболеем?


-Не, но се знае, че ако се спазват мерките, вероятността е много малка. Никой не живее в стерилна среда.


-Автор сте на много научни публикации. Да очакваме ли и такава, посветена на COVID-19?


-Живот и здраве да е ще обобщим данните. Не само аз, всички колеги ще се включат.


-28 години работите в Инфекциозно отделение на МБАЛ-Пазарджик. Имало ли е по-тежки инфекции, с които е трябвало да се преборите?


-Интересен въпрос. Мисля, че не трябва да се сравняват инфекциите. Например хеморагична треска с бъбречен синдром е тежка инфекция, умират не малка част от заболелите, но е рядка инфекция и не е заразна за други хора и медицинския персонал. Ние сме регионът с най-голям брой в последните 10 години. Кримската хеморагична треска е друга тежка инфекция, тя е опасна за персонала, който обслужва такива болни. Различно е при всяка болест. Тежки форми има всяко инфекциозно заболяване.

 

nagrada1


-Вие сте сред лекарите, които получиха награди от БЛС за принос в борбата с COVID-19, носител сте и на отличието „Лекар на годината“. Коя е най-ценната награда за вас?


-Всяка награда е оценка за работата и ме радва. Наградата за принос в борбата с COVID- 19 я посветих на всички, които се борят с тази инфекция. Грамотата ще окача в отделението, защото всеки човек има принос и е част от тази награда.

 

dr p


-Защо избрахте лекарската професия и мечтали ли сте си за друга като дете?


-Не помня защо я избрах. А всяко дете мечтае да стане почти всичко. От моите мечти си спомням, че исках да стана шофьор. Дори не знам кое е провокирало раждането на тази мечта. А всъщност не съм шофьор. Не мога да Ви отговоря.


-Свирите ли все още на пиано?


-Не, за съжаление, защото музиката освобождава.


-Каква е д-р Пишмишева зад маската и без маска в живота извън болницата?


-Аз като цяло съм човек без маска – открит. Зад маската в болницата има много напрежение и страх за всеки един, с който работя. Чувствам се отговорна за тези хора. Извън болницата – обичам да си стоя у дома, да чета и препрочитам книги, да готвя, да се разхождам с кучето, но най-обичам да играя с внучката. Тежи ми, че умората и напрежението ми пречат да й се посветя, когато я виждам.


-Променихте ли се през тези месеци?


-Да и не към добро. Станах мнителна, недоверчива, станах и по-тъжна. Може би остарявам.


-За какво ви се иска да имате повече време?


-За сън, за близките хора, имам нужда от малко безвремие, за да се възстановя.

logo-mbal

 

 

Дарителска  кампания на МБАЛ-Пазарджик

СМЕТКА ЗА ДАРЕНИЯ:

“МБАЛ-ПАЗАРДЖИК“АД

 „Инвестбанк“ АД

IBAN: BG30 IORT 8048 1092 7217 02

BIC: IORTBESF 

Основание за превод: 

1. Дарение

2. Дарение за COVID-19