"Видял съм с очите си какво може. Как спасява човешки животи. Д-р Беатрис Саваджиян е отличен специалист, който много държа да работи във Второ педиатрично отделение". Думите са на началника на отделението д-р Валентин Данчев, който не пести похвали за младата лекарка, която помогна късно вечерта на 20 юли за спасяването на живота на малко момченце, което е докарано в МБАЛ-Пазарджик с тежка черепно мозъчна травма и опасност за живота. Той определя реанимацията на тригодишно дете от Велинград като изпълнена брилянтно. Самата д-р Саваджиян признава, че когато вижда за първи път момченцето не вярва, че то ще има повече от 10-20% шанс да оживее.

-Д-р Саваджиян, седмицата ви започна с нощно дежурство, в което трябваше да приемете дете с тежка черепно- мозъчна травма и опасност за живота. Това ли е най-тежкият случай в лекарската ви практика?


-Тригодишното момченце от Велинград е едно от децата, които съм приела в най-тежко състояние, но това не е първият ми толкова тежък случай.

 

20200722 144843

-Какво е най-важното в такъв критичен момент?


-Най-важното е човек да е сигурен в себе си. Да запази самообладание и да не се паникьоса. Екипът от сестри и санитари, с който работиш също трябва да е много добър, за да може да си свършиш добре работата.

 

-Колко време ви отне стабилизирането на детето?


-Момченцето беше приведено от Спешно отделение в Интензивния сектор на Второ детско отделение в 12 часа през нощта. Някъде към 5.30 часа успяхме да стабилизираме състоянието му. Детето постъпи при нас интубирано от д-р Варта Шопова. Реаниматорката и екипът й си бяха свършили много добре работата. Сутринта, след като видях, че момченцето вече диша самостоятелно и има добра кислородна сатурация го изключих от дихателния апарат за механична вентилация.


-Страх ли ви беше за живота на момченцето?


-Да, до едно време смятах, че няма да мога да го спася. Самата аз му давах 10-20% шанс да оживее. Видях го в крайно тежко състояние, в кома. Прецених, че няма голям шанс да оцелее, но детенцето успя да се стабилизира и състоянието му се подобрява. Дори се радваме, че вече плаче и чуваме гласчето му. Благодаря на абсолютно всички колеги, които помогнаха за спасяването на детето.


-Броите ли такива тежки случаи, при които сте спасили детски животи?


-Точно тези не ги броя. Всеки месец имаме минимум един такъв случай.

 

-Как преживявате най-тежките случаи?


-Сещам се за няколко дечица, на които не можах да помогна. Едното беше новородено с мозъчен кръвоизлив, което за съжаление нямаше никакъв шанс. Такива случаи не се преживяват.


-А кой е случаят, който никога няма да забравите?


-Беше преди 2 години. Приехме бебе на два месеца, което беше в крайно тежко състояние. Случи се отново на едно от нощните ми дежурства. Мислех си, че момиченцето няма да оживее, но оцеля. При нас постъпи в шоково състояние,със сепсис и мозъчен оток. Лекувахме го около три месеца. То живя повече в болницата, отколкото в семейството си. Родителите му дойдоха след втория месец да се поинтересуват от него. Това момиченце никога няма да го забравя. Всички се привързахме към него.


-Какво ви насочи към лекарската професия?


-Бях много малка-на 8 години, когато гледах сериала „Спешно отделение“. Тогава реших, че искам да стана лекар и да работя в болница. Това е и единственото ми желание за професия, което преследвах през годините. Завърших медицина в МУ-Пловдив. Бях решила, че ще стана педиатър.


-Първият ви пациент дете ли беше?


- Не, първият ми пациент беше възрастен човек. Бях студентка в трети курс и по време на практиката ни във ВМИ -Пловдив трябваше да го прегледам. Той беше приет с една диагноза, но след като извърших прегледа аз му открих друго заболяване. Това стана и една от причините да се насоча към пулмологията. Според мен човек трябва да специализира в тази област, в която е най-добър и така записах специализация „ Детска пулмология и фтизиатрия“. Втората ми специалност е „Детски болести“. Нея специализирах вече като лекар-специализант във Второ детско отделение на МБАЛ-Пазарджик.


-Защо избрахте специализация в МБАЛ-Пазарджик?


-Получих покана да започна във Второ детско отделение. Разбрах, че екипът на отделението е много добър и вече три години и половина работя тук. Уверих се сама в качествата на колегите.


-Кога сте били най-удовлетворена от работата си?


-Когато има ефект от нашето лечение.


-По трудни пациенти ли са децата?


-Да, защото не могат да кажат къде ги боли, не може да ги разпитаме. Когато пациентът не може да каже какво му е, трябва да помогнат родителите или задълбоченият преглед, за да може да се назначи най-правилното лечение. На малките деца няма и как да им обясним, че правейки им различни манипулации се опитваме да им помогнем. Много често те са стресирани и уплашени, когато постъпят при нас. При възрастните извършването на манипулации е по-лесно.


-Може ли режимът на хранене да се отрази на здравословното състояние на детето?


-Режимът на хранене категорично оказва влияние. Няма точни правила, които ако се спазват детето няма да се разболее, но в същото време не трябва да се дават неподходящи за възрастта храни. Най-важно е родителите да спазват препоръките на своите педиатри и да се съветват с тях.

 

-От какво най-тежко боледуват децата?

 

- Всяка болест е тежка, ако е хваната в краен етап. При нас лежат предимно деца с пневмонии, интоксикации и гърчове. По-тежките случаи от областта са при нас.


-Разчитате ли на интуициата си, когато лекувате вашите пациенти?

 

- Да, и много рядко ме е подвеждала. Не винаги може да разчитаме и на прегледа. Най-често информацията от родителите на болното дете не е точна, а лабораторните резултати понякога също може да не покажат точната картина на заболяването. За мен интуицията е много важна и разчитам на нея, защото ми помага да видя за себе си едва доловими неща и да взема правилните решения.


-От какви промени според вас се нуждае детското здравеопазване в България?

 

-Аз съм детски лекар от 8 години и от опита, който вече имам, смятам, че трябва да се задълбочи профилактиката при децата. Няма проследяване на кърмачетата от малцинствените групи. Там също има какво да се промени. Имаме почти всеки месец деца, които постъпват в отделението, които са изостанали от тегловния прираст и никой не е проследил това, което се оказва опасно за здравословното им състояние. В България спрямо чужбина достъпът до педиатър е по-лесен. И въпреки това има родители, които не търсят навреме лекарска помощ.

 

-Вие мислите ли да заминете да работите в друга държава?

 

- Много пъти съм мислила по този въпрос. Бих пробвала да се реализирам като специалист и някъде извън България. Все още обаче за мен чужбина не е на дневен ред.

 

-Какви качества трябва да съчетава в себе си добрият детски лекар?

 

- За мен знанията са на първо място. Другите са- човечност, самообладание, търпеливост и не на последно място, но може би най-важното за добрия лекар е да обича децата.

 

-За какво продължавате да мечтаете?

-Мечтая за свободно време, което да посветя на пътувания. Бих желала да обиколя България. Случвало ми се е с месец да надработя затова със сигурност имам нужда от време за почивка.

 

-На какво ви учат децата?

 

-Невинност. Те са най-невинните създания. Те ни учат, че винаги нещата може да станат по-добри. Те винаги са позитивни. Усмивките на децата ме усмихват и мен.

 

-Какво бихте си пожелала?

 

-Късмет, защото много се нуждаем от него в нашата професия.

logo-mbal

 

 

Дарителска  кампания на МБАЛ-Пазарджик

„Заедно в битката с COVID-19“

СМЕТКА ЗА ДАРЕНИЯ:

“МБАЛ-ПАЗАРДЖИК“АД

 ЦКБ АД КЛОН ПАЗАРДЖИК

IBAN: BG40 CECB 9790 10А2 3181 00

BIC: CECBBGSF

Основание за превод: Дарение за COVID-19