Три тежки раждания с риск за родилките и бебетата в АГО на МБАЛ-Пазарджик в рамките на последните две седмици. Благодарение на бързите и адекватни действия на специалистите от Родилно отделение, ОАИЛ и Неонатологията и майките и новородените са добре. Имаше голяма вероятност да загубим и трите жени и новородените, признава началникът на АГО д-р Илиян Траянов, който е извикан по спешност и за трите случая. Борбата за живота на родилките продължава с часове, но всички са изключително доволни, че са се справили въпреки трудностите.

 

-Д-р Траянов, Вече четвърти месец работите в условията на Ковид епидемия, това как се отразява на работата в Акушеро-гинекологичното отделение на МБАЛ-Пазарджик?


-Няма съществено влияние на работата ни освен, че имаме още по-строги мерки за сигурност и безопасност. Не сме спирали да работим, защото спешността, която е 24-часова няма как да бъде избегната. За щастие, до момента нямаме установени случаи на пациентки и служители на отделението, които да са се заразили с коронавирус.

 

-Имахте ли съмнителни случаи?

 

-Всяка една пациентка или колега с температура е бил тестван за COVID-19 и всички са с отрицателни проби. Изследвани са и съмнителни новородени, които  също не са с положителни резултати. Това не ни кара да подценяваме ситуацията с предпазните средства и използваме такива, които са на високо ниво. Всяка пациентка,дошла при нас за преглед или раждане, я третираме като потенциално заразена.

 

-Как се провеждат консултации и прегледи?

 

-Всички жени с оплаквания са били прегледани. Нито една не е била върната от отделението, дори и такива с фебрилни състояния или съмнителни за заболяване.

 

-През изминалите 4 месеца каква беше раждаемостта в отделението?

 

-За периода от 1 март до 30 юни в Родилно отделение са се родили 189 бебета. Момчетата са 96, а момичетата- 93. Нормалните раждания са 99, а тези със секцио са с девет по-малко. Смятам, че раждаемостта е в рамките на нормалното.

 

-Имахте ли тежки случаи?

 

-Тежките случаи са част от патологията. Подобни случаи са ежедневие за нас. В рамките на две седмици обаче имаме три изключително тежки раждания. И при трите родилки и бебетата имаше реални опасения, че можем да ги загубим. На 20 юни 27-годишна родилка от Пазарджик отключва ДИК синдром по време на раждането чрез цезарово сечение. Тя получава тежка хипотония в състояние на шок. При това състояние на отпускане на матката след раждането се стигна до огромна кръвозагуба, която не се повлия от проведеното консервативно лечение с класически акушерски методи и съвременни медикаменти и се наложи да бъде направена животоспасяваща хистеректомия и хирургично отстраняване на матката на родилката, за която това беше първо раждане. Няколко часа продължи битката за живота й. Екипът, който се включи в спасяването на жената беше от акушер-гинеколози, анестезиолози и неонатолог. Раждането започват д-р Геворгян, д-р Китов и д-р Дудова, с анестезиолог д-р Шопова и неонатолог д-р Захариева и акушерките Кръстева и Станоева. По спешност ме извикаха, както и старши ординатора д-р Цанов, а освен него и анестезиолога д-р Добрев от ОАИЛ. Беше извършена спешна и адекватна реанимация и използван медикамента Новосевън, който се прилага при тежки кръвоизливи. Жената и детето обаче бяха спасени. Родилката остана няколко дни в реанимация, но вече е добре и заедно с нейното момиченце бяха изписани от болницата. Вторият тежък случай беше седмица по-късно на 28 юни. 28-годишната родилка от Пазарджик с патологично прикрепване на плацентата получава усложнения след раждането чрез секцио на бебето. Момченцето е спасено, но жената загубва значително количество кръв и е на ръба да развие ДИК синдром. Раждането започват д-р Цанов и д-р Георгиева с операционна акушерка Нуриева и акушерка Станоева, неонатолог е д-р Димов, но по спешност ме извикаха от отпуска и мен, както и д-р Китов. Анестезиологът в Родилна зала беше д-р Добрев. Единственият вариант за спасяване на майката беше отстраняване на матката чрез животоспасяваща хистеректомия. Тази родилка също се наложи да бъде няколко дни под интензивно наблюдение в ОАИЛ до стабилизиране на състоянието й. Майката и нейното момченце предстои днес да бъдат изписани. Третият случай е от 6 юли. Изключително критична ситуация и при тази 41-годишна жена от село Бошуля. Това е второто й раждане. При него тя развива ХЕЛП синдром, което е изключително тежко усложнение. Благодарение на навременното цезарово сечение момченцето и майка му оживяха. В екипа, който ръководи раждането са д-р Близнакова и д-р Китов, операционни акушерки са Нуриева и Петрова и акушерка Станоева. Неонатологът на раждането отново беше д-р Димов. Аз се включих отново по спешност в реанимационните действия, които бяха поети от д-р Добрев от ОАИЛ. Жената има и предишна бременност, протекла с гърч в ранния етап на бременността. Родилката все още е в Отделението по анестезиология и интензивно лечение, но е в сравнително добро състояние и тази вечер предстои да бъде преместена при нас в Акушеро-гинекологичното отделение. Момченцето й е добре и за него се грижат в Неонатологичното отделение. Благодаря на всички колеги, с които работихме по тези случаи. И трите бяха от най-висока степен на опасност за майките и бебетата, но се радвам, че всички раждания приключиха благополучно.

 

-Иматете ли обяснение за причините, довели до тези три тежки раждания?


-При първия случай с отпускането на матката мога да кажа, че подобно развитие на раждането е непредвидимо. Що се отнася до патологичното врастване на плацентата има различни теории. Според една от тях се смята, че се получава заради повишен брой в национален мащаб на ражданията чрез цезарово сечение, но самата родилка нямаше предходно такова раждане или други манипулации върху матката, което води до пълно противопоставяне на тази теория. По-скоро това се определя още около 10 г.с. от развитието на плода, в зависимост до каква дълбочина ще проникнат плацентарните въси(т.нар. Плацентация). Този процес се регулира от две системи. Едната противодейства на дълбокото проникване на плацентарните нишки, а другата действа противоположно, разграждайки клетки в маточния мускул и осигурява дълбоко проникване. Нарушеният баланс между тези две системи е една от основните причини за патологичното прикрепване на плацентата или високо кръвно налягане в по-късен етап. При жената с ХЕЛП синдром се касае за генетични нарушения. И предходната и бременност е протекла с усложнения, които водят до разрушаване на червените кръвни клетки, тромбоцитите и промяна в кръвосъсирването. Като една от основните причини е, че половината генетичен материал е чужд за майката, и това понякога отключва автоимунни механизми.

 

-Бременните какво трябва да правят, за да не се стига до такива усложнения?

 

-В 13-14 г.с. от бременността или по-рано е необходимо да се започне антикоагулантна терапия с аспирин в ниски дози или нискомолекулен хепарин, но и това не винаги е гаранция, особено при жени, които са предразположени към развитие на високо кръвно налягане по време на бременността. Акушерството е непредвидимо, а усложненията възникват много бързо и както приемаме сега всеки пациент като евентуален вирусоносител, така и всяко раждане трябва да се третира като животоопасно и трябва да се вземат необходимите реанимационни мерки и животоспасяващи манипулации.


-Забременелите жени в последните 3-4 месеца по време на епидемията имат ли повече притеснения от заразяване с коронавирусна инфекция?

 

-Бременните жени изглежда, че в известна степен са защитени. Описаните случаи в световен мащаб за проблеми и заболяване с Ковид не са толкова много, докато свинският  грип беше много рисков за бременните. Това обаче не означава, че те не трябва да спазват елементарни противоепидемични мерки и да подценяват вируса. До момента нямаме данни и за увеличение на вътреутробните аномалии при бременни жени, които наблюдаваме през изминалите месеци.

logo-mbal

 

 

Дарителска  кампания на МБАЛ-Пазарджик

„Заедно в битката с COVID-19“

СМЕТКА ЗА ДАРЕНИЯ:

“МБАЛ-ПАЗАРДЖИК“АД

 ЦКБ АД КЛОН ПАЗАРДЖИК

IBAN: BG40 CECB 9790 10А2 3181 00

BIC: CECBBGSF

Основание за превод: Дарение за COVID-19