• Д-р Владимир Иванов е  роден  в Пазарджик. Завършва „Медицина“ през 2007 г. в гр. Есен, Германия, а през 2014 г. завършва успешно специализация по „Вътрешни болести“ и „Кардиология“.

  • Три години по-късно защитава научна степен „доктор по медицина“ в Университета в гр. Бохум. От юни 2008 г. до 2018 г. работи в „Санкт Йозеф Хоспитал“, една от клиниките към Университета в Бохум, където от 2015 г. е старши лекар (т.нар. Oberarzt). От юли 2018 г. до февруари 2019 г. работи в отделението по инвазивна кардиология на УМБАЛ „Александровска“ София. През пролетта на март 2019 г. се завръща в родния Пазарджик, където е ръководител на катетеризационната лаборатория към „МБАЛ - Пазарджик“.


     

  • -Д-р Иванов, завършили сте медицина в Германия. Разкажете ни повече около следването си там?

-Да, завърших медицина в Германия- в град Есен, провинция Северен Рейн-Вестфалия, но започнах следването си в България. Завърших математическа гимназия с профил немски език. В университета избрах за чужд език отново немски. По време на предклиничното ни обучение в България си поръчах един учебник по физиология от Германия, защото ми беше много интересно какво учат колегите ми в Германия и как протича обучението им там.

Във втори курс с колеги посетихме едно изложение за медицинска апаратура в София, което може би беше решаващо за заминаването ми в Германия. Моят близък колега и приятел д-р Стоян Караиванов, който е нефролог в Берлин, също ми помогна да взема това решение. Той замина за Германия две години по-рано.

  • -15 години сте били в Германия, след което се връщате в България. Как дойде това решение? Какви бяха причините и поводът за него?

-В България съм отново от юни 2018. Винаги съм искал един ден да живея и работя тук. Може би с тази нагласа през 2003 г. заминах за Германия. Дълго време планирах пътя обратно към родината. Исках да завърша започнатата си докторантура, която защитих успешно през май 2017 г. Близо две години планирах завръщането си. Първоначалната ми цел беше да съм се установил в България до края на 2017 г., но нещата не се получиха както исках.

  • -Обикновено пътят е обратен – младите лекари завършват в България и заминават в чужбина. Какво смятате за тази тенденция? На какво се дължи и бихте ли посъветвали нещо тези, които са избрали този път за себе си?

-През 2003 г. аз също бях от тези млади хора, които избират да заминат за чужбина, но аз не исках да чакам до завършването, а продължих следването си по медицина в Германия. Смятам, че след такъв професионален опит от чужбина, човек може да опита да се реализира в родината си. В днешния глобализиран свят миграцията е нещо нормално. Територията на Европа не е голяма и в рамките на ЕС можем да пътуваме или да се преместим в друга европейска държава без проблем. В момента наистина много повече лекари избират да напуснат България. Все пак има и колеги, които се връщат в родината, но те са малко. Смятам, че, за съжаление, тази тенденция ще се запази и в следващите години.

За да останат в България, колегите трябва да виждат перспектива за бъдещето си. Не всичко е пари, разбира се, но лекарите трябва да имат достойно материално възнаграждение. Ще ви дам един пример с мен и с моята съпруга. Когато ние бяхме специализанти, аз в Германия, а тя в България, моето месечно възнаграждение беше около 20 пъти по-високо от нейното. На младите колеги трябва да се дава възможност за професионално развитие, за специализация, за докторантура. Също много важно е и отношението на обществото към лекарската професия. Според мен това са едни от основните причини млади колеги да напускат.

  • -Защо избрахте кардиологията за „Ваша“ специалност?

-Винаги съм имал интерес към сърдечносъдовите заболявания. Труден беше изборът кардиология или кардиохирургия. Везните се наклониха към кардиологията може би по време на практическата година (лекарския стаж), когато 4 месеца бях в клиниката по кардиология към университетската клиника в гр. Есен, която тогава се ръководеше от проф. Раймунд Ербел. Смятам, че изборът ми е правилен и не съжалявам, че избрах кардиологията.

  • -Как се спряхте МБАЛ – Пазарджик да бъде Вашето работно място? Какви бяха мотивите Ви за решението?

- След като се завърнах в България, аз започнах работа в клиниката по кардиология към УМБАЛ „Александровска“. Началникът на клиниката доц. Василев и завеждащият инвазивната кардиология доц. Карамфилов ми помогнаха да се върна в България и затова съм им много благодарен. След 8 месеца работа в „Александровска“ се преместихме в Пазарджик.

В родния си град се върнах поради лични причини – предстоеше раждане на нашия син и в Пазарджик имаме подкрепата на моите родители. В „Александровска“ работих със страхотни колеги, с които до ден днешен поддържаме приятелски отношения.

  • -Можете ли да сравните нивото във Вашата специалност в Германия и България като осигуреност със съвременна техника и специалисти?

- Наистина има някои разлики. В Германия специализацията се води „ вътрешни болести и кардиология“ и е 6 години. Тя включва обучение и по вътрешни болести, т.е. специализантите се ротират и по други вътрешни отделения. Минимум 6 месеца трябва да работят в интензивно отделение, където да овладеят манипулации и процедури като ендотрахеална интубация, кардиопулмонална ресусцитация, поставяне на централни венозни и артериални катетри. Трябва да се владеят и основни принципи на механичната вентилация. По време на обучението си специализантите трябва да се научат самостоятелно да извършват както трансторакална, така и трансезофагиална ехокардиография, да могат да поставят пейсмейкърни електроди. Да владеят основни принципи на кардиостимулация. Обучението включва самостоятелно извършване на коронарографии, катетеризации на десни и леви сърдечни кухини.

Когато трябваше да се явя на изпит за защита на специалност през 2014 г. смятах, че за всичко това дори 6 години са малко.

В България има доста добри специалисти по кардиология. Специалността в България е на едно добро европейско ниво. Наистина, като материална база и като апаратура, Германия е доста по-напред. Българските кардиолози в много отношения обаче не отстъпват на немските. Нашите специалисти се интересуват от новостите, посещават международни конгреси, също се дава възможност за обучение в чужбина. Трудно е да се направи подобно сравнение.

  • -Има ли какво да вземем като ноу-хау от Германия?

-Като се върнем години назад ние сме вземали доста неща от тях и не само в областта на медицината. Немците са свикнали всичко да е по план и са много праволинейни, но понякога, ако нещо се отклони от стандарта и се налага да се импровизира, трудно вземат решение. Ние българите сме малко по-гъвкави и по-изобретателни.

  • -Разполага ли България с достатъчно специалисти по кардиология? Има ли го според Вас проблемът с неравномерното разпределение на специалистите?

-Да, смятам, че България разполага с достатъчно специалисти по кардиология, но те не са равномерно разпределени. В по-големите градове има повече специалисти, докато в малките населени места са недостатъчни. Има недостиги на специалисти от други специалности.

  • -С какви случаи се налага да се справяте най-често в МБАЛ-Пазарджик?

-Като инвазивен кардиолог най-често се налага да лекувам пациенти с исхемична болест на сърцето. В МБАЛ „Пазарджик“ идват доста пациенти с миокарден инфаркт. Поради актуалните събития около инвазивната кардиология, ние работим почти изцяло спешни състояния като остър коронарен синдром. За съжаление, в Пазарджик често пациентите идват много късно, когато ползата от спешната коронарна интервенция е по-малка.

  • -Една от дейностите, по които БЛС работи много активно е превенцията на агресията срещу медицински специалисти. Вие сблъсквали ли сте се с такава?

-Поздравявам БЛС за тази дейност. В Германия през последните години също имаше няколко случая на агресия срещу лекари.

За щастие, нито в Германия, нито в България съм се сблъсквал с вербално или физическо насилие. Рядко, както в Германия, така и в България, съм срещал пациенти и роднини, които не са доволни от проведеното лечение, но явно това е част от професията ни. Тогава се налага да обясняваме на пациентите и на роднините по-подробно какво се случва. Един такъв подробен разговор помага в повечето случаи.

  • -Няма как да не Ви попитам за станалите известни 5 случая на инфаркт в рамките на 24 часа, които имахте в края на 2019 г., но моят въпрос към Вас е какво беше чувството, когато този буквално инфарктен маратон приключи?

-Радвах се, че и при петте случая успях да отпуша запушената артерия и се получи добър ангиографски резултат. Бях загрижен за пациентите, но и уморен. Често след работа и в свободното си време мисля за някои по-заплетени случаи.

Няколко седмици по-късно отново имаше напрегнат ден, в който, в рамките на 24 часа, извърших коронарна интервенция на 4 пациенти с миокарден инфаркт. Всички интервенции преминаха успешно. Това е нашето ежедневие.

Кардиологията на МБАЛ-Пазарджик приема болни от цяла пазарджишка област. Пациентите с миокарден инфаркт са доста, но за съжаление, немалко от тях идват не навреме и в нестабилно състояние. Катетеризационната лаботатория към МБАЛ-Пазарджик е необходима на гражданите на града и цялата област.

  • -Наскоро излезе доклад на ЕК за състоянието на здравеопазването в Европейския съюз и в него се посочва, че България все още сред държавите с висока смъртност от предотвратими заболявания, сред които са сърдечносъдовите. Какви са Вашите наблюдения относно превенцията на тези заболявания и личната отговорност към собственото здраве у нас?

-За съжаление фактите са потресаващи. Българинът не се грижи за здравето си и не е достатъчно информиран за превенцията на много социално значими заболявания. Преди няколко дни имах пациентка с миокарден инфаркт, която каза, че не знае, че болката в гърдите е симптом при сърдечен инфаркт и не знае, че при съмнение за сърдечен инфаркт трябва да се потърси незабавно лекарска помощ. Ние лекарите, с помощта на вас медиите, трябва да информираме обществото за подобни теми и трябва да обръщаме по-голямо внимание на превенцията.

  • -Какви планове и/или мечти имате в професионален план?

-Аз бих искал да продължавам да се развивам в областта на интервенционалната кардиология. Ще видим дали плановете и мечтите ми са свързани с гр. Пазарджик или България. Времето ще покаже. Аз обичам да пътувам най-вече из Европа, но в България се чувствам най-добре.

 

 dr ivanov

Интервюто  на Георги Радев  е публикувано в печатно издание на  БЛС – вестник „Quo Vadis„

logo-mbal

 

 

Дарителска  кампания на МБАЛ-Пазарджик

„Заедно в битката с COVID-19“

СМЕТКА ЗА ДАРЕНИЯ:

“МБАЛ-ПАЗАРДЖИК“АД

 ЦКБ АД КЛОН ПАЗАРДЖИК

IBAN: BG40 CECB 9790 10А2 3181 00

BIC: CECBBGSF

Основание за превод: Дарение за COVID-19