• МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ МБАЛ – ПАЗАРДЖИК АД
  • МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ МБАЛ – ПАЗАРДЖИК АД
  • МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ МБАЛ – ПАЗАРДЖИК АД
  • МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ МБАЛ – ПАЗАРДЖИК АД
  • МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ МБАЛ – ПАЗАРДЖИК АД
  • МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ МБАЛ – ПАЗАРДЖИК АД
  • МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ МБАЛ – ПАЗАРДЖИК АД
  • МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ МБАЛ – ПАЗАРДЖИК АД
  • МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ МБАЛ – ПАЗАРДЖИК АД
  • МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ МБАЛ – ПАЗАРДЖИК АД
  • МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ МБАЛ – ПАЗАРДЖИК АД

Пазарджишката болница е наследница на създадената преди 125 години болница в града.
Медицинската помощ в гр. Пазарджик датира още от II-та половина на 18-ти век, когато лекар-аптекар е бил Антонио Соморайдо, преселник от остров Карафи. 

През третата четвърт на 19-ти век в гр. Пазарджик са работили и много недипломирани лекари, като учителя Кесарий поп Василев, Стефан даскала, поп Димитър Мавров, аптекаря Саркис Филжажиян и Костадин Ламбрев.

През 19-ти век виден лекар в Пазарджик е бил Баадалията, арабин, завършил медицинско училище в Цариград. Той предал своите познания на зет си Шериф Молла и на хаджи Лабри Иванов, които се прочули като много добри лекари. През 1854 г. като лекар в Пазарджик работил самоковеца Хаджи Христо Хекиманила. През периода 1870-1872 г. лекари в Пазарджик са били Алекси Критис, завършил Атинския университет, Венко Трънков, учил медицина в Париж и аптекарят Васил Сексийски - учил в Букурещ.

След Освобождението от турско робство временното руско управление поставя на преден план в своята дейност организирането на медицинската част в освободените градове. Първите лекари, доведени от руските войски и назначени на служба като градски лекари са д-р Нейчев и пленения турски хекимин П. Христодулов.

Една година след оттеглянето на руските войски - 1880 г. се открива болницата в гр. Татар Пазарджик. Кметът на града я настанява в конака, където преди се е помещавала военната болница. Открити са женско, мъжко и инфекциозно отделение с общо 25 легла, амбулатория, операционна и аптека. Наричала се е “Синята болница”, тъй като била боядисана в синьо и се наричала “Свети Пантелеймон”. За първи лекар - управител на болницата е назначен д-р Иван Драгомиров, останал на тази длъжност до 1887 г. Следващи лекари - управители са д-р Габровски, д-р Левичин, д-р Чобанов, д-р Чачоо, д-р Калинков, д-р Марков, д-р Немски, д-р Витанов.

Голямата смъртност и широко разпространените заразни болести принуждават ръководителите на града на направят постъпки за построяването на нова по-обширна болница. През 1904 г. се полага първият камък на новата сграда. Новата държавна болница е открита две години по-късно - 1906 г. Тя е с обособени четири отделни сгради и следните отделения - хирургическо, отделения за болни с инфекциозни болести и отделения за гръдноболни. За първи управител на новата болница е назначен д-р Славчо Тодоров.

Следващи управители на новата болница са д-р Орманян, д-р Митров. През време на Балканската война, нуждата от повече болнични легла налага да бъдат разкрити клонове на болница в някои от училищата на града. През тези години са назначени и първите две дипломирани медицински сестри. Свършването на войната е довело в Пазарджик д-р Атанасов като управител на болницата (до 1928 г.).

След земетресението през 1928 г. е направено ново разширение - четири нови самостоятелни постройки, а броят на леглата се увеличава на 250. Персоналът се състои от главен лекар (д-р Ф. Атанасов) с още 3-ма лекари, 3 милосърдни сестри, 7 болногледачки и 4 прислужници. Аптеката се завежда от помощник аптекар. От 1928-1932 г. управител на болницата е д-р Сигизмунд Симеонов, а завеждащ хирургично отделение е д-р Георги Аджаров, който поставя началото на съвременната хирургия в град Пазаржик.

В периода до 1942 г. всички отделения се ръководят от добри специалисти, които с помощта на малък персонал от отделенията оказват добра болнична помощ. По онова време управител на болницата са д-р Орманян, д-р Митров, д-р Атанасов, д-р Симеонов, д-р Матев, д-р Хашнов, д-р Гарти и др.

След 1948 г. значително се разширява болничното дело, амбулаторните прегледи се увеличават, расте и персоналът, увеличават се и болничните легла. Провеждат се курсове за повишаване квалификацията на лекарите и сестрите. Главни лекари на Окръжна болница - Пазарджик и допринесли за издигането й до Окръжна клинична болница са д-р Цв. Шопов, д-р Н. Попов, д-р Фр. Щерев, д-р Ст. Станчев, д-р К. Найденов, д-р Г. Танев и д-р Й. Янкова.

През 80-те години Окръжна клинична болница Пазарджик разполага със стационар от 1154 легла и три поликлиники. Разкрити са 38 отделения, 5 сектора и 1 филиал за долекуване на хронични заболявания в гр. Брацигово. В болницата работят 1387 здравни работници. По това време се установява и много полезна традиция - да се организират периодични научни конференции на хирурзите в окръга.

През 90-те години главни лекари на болницата са д-р Начков, д-р Николаков, д-р Ал. Димитров, д-р Ив. Ванчев, д-р В. Кацаров.
През годините главни медицински сестри, допринесли за издигане качеството на сестринското дело са: г.м.с. И. Пипонкова, г.м.с. Александра Крайчева, г.м.с. Парашкева Алексиева, г.м.с. Ина Шейретова, г.м.с. Елка Мързянова.

От м. август 2000 г. със заповед на Министерството на здравеопазването публичното здравно заведение Обединена районна болница се преобразува в МБАЛ - Пазарджик АД, която се управлява от съвет на директорите, с изпълнителен директор д-р Петко Митев. Предмет на дейност на болницата е осъществяване на болнична помощ. Структурата й е изградена на функционално-блоков принцип - консултативно-диагностичен блок, стационарен блок, болнична аптека, административно-стопански блок.

Днес “МБАЛ-Пазаржик” АД е областна болница, обслужва регион от 314 440 души и осигурява своевременна и висококачествена медицинска помощ, както и непрекъснат лечебен процес. В болницата работят 787 души, от които 171 висш медицински персонал с една или няколко специалности, специалисти по здравни грижи 307 и обслужващ персонал 309.

Изпълнителен директор е д-р Васил Вълчев, а главна медицинска сестра – Мариана Караджова.
Болницата разполага с 22 клинични отделения с разкрити 434 легла, 22 от които интензивни. От 2001 г. болницата има сключен договор с НЗОК и към момента работи по 187 клинични пътеки.

С помощта на Италиански, Немски и Швейцарски Червен кръст основно са ремонтирани и обновени Операционен блок, Родилно отделение, Микропедиатрия. С доставка на модерна и висококачествена апаратура се дава прецизна диагностика на заболяванията.

Управлението на болницата е сложна и отговорна задача, която стои пред мениджърите и персонала й.

МБАЛ ПАЗАРДЖИК ИСТОРИЯ
logo-mbal